История

   Центърът за информационни ресурси (ЦИР) е наследник на създадения на 6 май 1970 г. с протокол № 8 на академичния съвет на ВМЕИ „В. И. Ленин“ Учебно Изчислителен Център (УИЦ), преобразуван през 1984 г. в Учебно Изчислителен Комплекс (УИК), а през 1998 г. в ЦИР. Това е първия по рода си изчислителен център на ВУЗ в България и е имал за цел да обслужва, както учебния и научноизследователския процес, така и административните нужди на университета.

ПЪРВИ СТЪПКИ

  Проф. дтн Стойчо Димитров Стойчев е първия директор на Учебно изчислителния център и по това време е един от малкото специалисти в областта на изчислителната техника. Като преподавател в катедра “Електроника” работи активно за създаването на центъра. Задачата му е била възложена от проф. д.т.н. Йордан Боянов, тогава зам. ректор и ръководител катедра “Електроника” и ректора чл. кор. проф. Н. Наплатанов.

   На международно съвещание проф. Стойчев научава от руски колеги за най-новата руска изчислителна машина
М-220М. Написва доклад до ректора, в който посочва, че за нуждите на университета са необходими 2 машини М-220М.

   През 1969 г. е закупена само една М-220М и оставена в големи сандъци на двора между 1-ви и 2-ри блок. Там престояват известно време изложени на капризите на природата.

   През същата 1969 г. са направени постъпки пред Министерство на просветата за отпускане на щат за УИЦ.
Проф. Стойчев е назначен на 20.11.1969 г. за директор със задача
да разработи проект за изграждане на УИЦ (преустройство на северното крило на 1-ия етаж в
блок 2), да се назначи основен персонал и да се премести и монтира машината.
Целият проект е осъществен чрез НИС със стойност около 1.5 млн. лева, включително
цената на машината (около 1 млн. лева). Назначени са няколко инженери, програмисти и техници (без много опит в областта на изчислителната техника). За главен инженер е назначен инж. Емил Лазаров, единствен със специалност „Изчислителна техника”.

   В началото на 1970 г. руски специалисти от гр. Казан, инсталират изчислителната машина и провеждат обучение на персонала за експлоатацията
на М-220М.

   На 8 август 1970 г. първата ЕИМ в УИЦ е пусната в редовна експлоатация. М-220М е произведена в Казанския завод ЭВМ. Тя е машина второ поколение (на транзистори), с производителност 18000 – 20000 операции в секунда; оперативна памет 8К, 48-разрядни думи; външни запомнящи устройства – магнитен барабан с 48К думи; 4 запомнящи устройства на магнитни ленти с обща памет 4000 000 думи.

   Разполагала е с наличен софтуер - транслатор от Автокод на машинен език, транслатор от алгоритмичен език ALGOL-60 с набор от стандартни програми.
   В България е имало само две такива машини – във ВМЕИ “Ленин” и в “НИПКИЕС” Енергопроект.
   Един от първите и най-редовни потребители на изчислителния център е проф. Любен Панов, преподавател във ВМЕИ-София, завършил през 1951 г. с отличие Държавната
политехника в София, специалност “Самолетостроене”.

   Проф. Л. Панов е. дълбоко убеден в необходимостта от използване на изчислителна техника в инженерните изследвания и полага много усилия за обучение по програмиране на специализанти и студенти от ВМЕИ. Създава и провежда първия курс по “Теория и практика на използването на ЕИМ”, който е в основата на обучението по програмиране за инженерните специалности в университета ни. Работи по допълването на набора от стандартни програми за М-220М. Под негово ръководство и пряко участие, за първи път в България, са разработени нови стандартни програми, използвани за обучение на студентите по дисциплините в катедра “Хидродинамика” и на следдипломната квалификация на блока “Б” в ЦПМ (Център по приложна математика) . Става инициатор и участва в написването на учебните пособия “Въведение в програмирането”, “Програмиране на Бейсик и някои числени методи”, “Практикум върху числените методи в механика на флуидите”.

   За цялостния му принос, от 1998 г. ЦИР носи името на проф. Любен Янакиев Панов.

   Постепенно потребителите на центъра са се увеличавали. Решавали са се изследователски задачи, а по-късно и в учебния процес е започнала да  навлиза новата техника. Съвместно с катедра “ЕИМ и устройства” са се провеждали курсове по програмиране за преподавателите в университета.

ПЪРВИ ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ

М-220М
   Една от първите задачи разработена на М-220М, е Автоматизирана система за заплати на ВМЕИ ”Ленин” – изцяло разработена и експлоатирана от колектива на УИЦ. Основните програмисти са Лука Луков, Агоп Хачикян и Весела Пашева.
ЕИМ ЕС-1020
   През 1976 г. на машината ЕС1020 (операционна система – DOS) се разработва и внедрява система за класиране и прием на студенти от техническите висши учебни заведения.

   През 1985 г. прераства в национална КСК (Кандидат студентска кампания). Тя се осъществява от секцията информационно осигуряване към ЦПМ, с тогавашен зам. ректор Петър Пенчев и ръководител на проекта проф. Румяна Цанкова. През 1979 г. УИЦ се отделя от ЦПМ. В същата година се разработва и внедрява АСУ (Автоматизирана система за управление) на учебно-възпитателния процес.

   ЕС1020 се използва в пакетен режим в учебния процес – всеки студент през семестъра е трябвало да мине през УИЦ за да реши определена задача с помощта на ЕИМ.

ЕИМ ЕС-1033
   Операционна система – OS. Това е първата многозадачна операционна система. За пускането на задачите и управлението на програмите има разработен специален език JCL (Job Control Language). Транслатори от Assembler, Fortran– 4, PL/1, COBOL.

ЕИМ ИЗОТ-0310
   Отново една от първите в България, които ползват в учебния процес ЕИМ ИЗОТ - 0310 (около 8 бр. машини) за студентите на ВМЕИ в УИЦ. Характерно за тези машини е, че са едни от първите персонални компютри. Студентите имат възможност да работят самостоятелно на пулта с цялата машина. Операционната система е DOS – Дискова операционна система. Транслаторите от Assembler, BASIC, Fortran – 4.

   В центърът за 40 години са използвани много генерации изчислителни машини.
   М-220М (съветска); ЕИМ ЕС-1020 (българска); ЕИМ ЕС-1033 (съветска); МЕИМ ИЗОТ 0310, VAX 750; персонални компютри: ИМКО 1 (два от първите 30 бр. В БГ.); ИМКО 2; Правец 8; Правец 16; ИЗОТ 1604; ИЗОТ 220, 250; ИЗОТ 310, Правец 82, Правец 8М, PDP 8, IBM 386, IBM 486, Apple PC, IBM PC, до днешните съвременни персонални компютри.

   С навлизането на персоналните компютри се проектира и разработва “Академична система за информация и статистика” – АСИС*89. Тя е първата общоуниверситетска мрежова диалогова информационна система за управление на учебния процес внедрена в ВМЕИ-София от 1989 г. и действаща до 2007 г. Обхваща данните за учебния процес по факултети, чрез мрежа от персонални компютри с факултетен файлов сървър. Разработката е с основен колектив Вл. Л. Станчев и мат. Цв. Шентова. Неин аналог е днешната система УИСС (Университетска Информационна Система – Студент) за работа в мрежа, разработена на ORACLE. През 2002 г. е внедрена в експлоатация по факултетите. От 2000 г. се използва система за прием на кандидат-студенти в ТУ-София, разработена също на ORACLE. Двете системи са създадени от екип на ЦИР под ръководството на мат. Йорданка Цветкова, студентите Д. Баргански, К. Заимов и др. В реализацията на системите участва и „Учебен отдел” с началник мат. Спасен Цветков.

УКМ – УНИВЕРСИТЕТСКА КОМПЮТЪРНА МРЕЖА
   През 1992 г. в УИК се внедрява Интернет (протоколи TCP и IP) и електронна поща в ВМЕИ-София чрез изграждане на хетерогенна компютърна мрежа (машини VAX-11-750 с терминали и персонални компютри) и първа арендувана връзка с глобалната академична мрежа. Ректорът проф. Д. Димитров заявява начало на участие на ТУ-София в сдружението за академични комуникации УНИКОМ-Б с председател Акад. проф. К. Боянов чрез представител на университета - директора на УИК Вл. Л. Станчев. В следващите годни с развитие на мрежата започват да се разработват първите университетски сайтове.

   С проекта JEP 07878 по TEMPUS програмата на ЕО настъпва коренна промяна на техническото оборудване, изграждане на съвременна корпоративна мрежа на ТУ-София, СУ, УНСС и свързването им с мрежите на БАН и ИНТЕРНЕТ.

   В резултат на този проект са изградени трите опорни университетски мрежи свързани в обща пилотна мрежа получила името БАНЕТ. Опорната мрежа в Технически университет представлява оптичен ринг с дължина 2 км., който свързва всички сгради на ТУ. Използвана е модерна тогава FDDI технология със 100 МБ скорост на предаването на данните. Във всяка сграда е създаден комуникационенвъзел, позволяващ включването на потребителите от всички сгради към опорната мрежа. Изграждането на цялостна инфраструктура на университетска компютърна мрежа е направена с друг проект финансиран от МОН.

   Основно участие за реализирането имат инж. Лариса Любенова и инж. Феб Павлов.

   ПРЕЗ ИЗМИНАЛИТЕ ГОДИНИ ЦЕНТЪРЪТ Е БИЛ РЪКОВОДЕН от няколко директори, като всеки от тях е допринесъл за развитието и издигане на ролята му.

     Първият директор е проф. Стойчо Стойчев, след него маг. инж. Емил Лазаров, маг. инж. Петьо Петев, проф. Денчо Батанов, маг. ик. Владимир Станчев, маг. инж. Лариса Любенова, маг. инж. Феб Павлов и настоящ маг. инж. Стефка Попова.

   Един от успешните директори на изчислителния център е доц.д-р Денчо Батанов (сега професор). Той е ръководител на центъра от 1978 до 1992 година. През този период УИЦ се разраства, достига 120 души персонал и се разкриват локални центрове. През 1984 г. той създава катедра „Програмиране и използване на изчислителни системи“ (ПИИС). Първоначално в състава на катедрата влизат много от младите специалисти на УИЦ. През 1984 г. Учебно изчислителния център (УИЦ) променя статута си в Учебно изчислителен комплекс (УИК), обединяващ главния (ГУИЦ) и локалните центрове в първи и четвърти блок.

   ДНЕС ЦИР изпълнява задачите на университета в три направления:

“Информационна мрежа и комуникации” (ИМК)

“Информационно обслужване на ТУ-София” (ИО)

“Обслужване на учебния процес в компютърните зали на ЦИР” (ОУП).

   Той обслужва и осигурява със средствата на информационните технологии (ИТ), комуникационната и компютърната инфраструктура на всички факултети, департаменти, обслужващи звена и ресурси на ТУ-София. Предоставя компютърни ресурси, софтуер, консултации, документация и всичко необходимо за ефективното им използване.

   Отговорен е за проектирането, изграждането и поддържането на Университетската компютърна мрежа (УКМ) и нейното свързване към Интернет и други национални и международни академични мрежи. Осигурява обслужването и нормалното протичане на учебния процес в компютърните зали на ЦИР. Осигурява системно поддържане и актуализация на главния WEB сървър на ТУ-София, който предлага информация за администрацията, отделните факултети, департаменти и самостоятелни звена, кандидатстудентска информация, учебна дейност, научноизследователска дейност и др. Администрира централен WEBCAST сървър, който заснема, обработва и публикува видеоматериали и информация. Различни събития могат да бъдат предавани на живо при поискване. Сега дори не може да си представим, че преди появата на персоналните компютри, центъра е бил единственото място в университета, където е могло да се осъществи електронна обработка на задачите. И до днес ЦИР е запазил основната си функция на Учебен изчислителен център. Подготвил е много студенти в университета. Нашите компютърни възпитаница са приети навсякъде по света. През 2010 година ТУ-София празнува 65 години от създаването си. Може да кажем, че през 40 години от тях Изчислителния център неотлъчно е съпътствал и подпомагал учебната, административна и научно-изследователска дейност на своите студенти и преподаватели. Следвайки хода на новите технологии активно е участвал във формирането и създаването на много добри специалисти за страната ни.